• Въведение 

В следващите редове ще очертая основните белези на едно от престъпленията против личността, което макар и да притежава немалка степен на обществена опасност, сякаш често бива подценявано от обществото.
Колко често сте били автор или свидетел на думите “ще те убия”? Последните биха могли да бъдат изречени в контекста на  невинна шега/закачка между близки и приятели. Извън тази хипотеза, обаче, това словосъчетание или друго сходно нему по смисъл би могло да представлява тежко умишлено престъпление от общ характер, съгласно Наказателния кодекс на Република България.  За да бъде реализирана отговорността на автора на подобна закана следва да са налице някои условия, които ще изложа по-надолу.  Преди да продължа ще  уточня, че в съдебната практика понятията закана и заплаха са отъждествени.

• Разграничение между закана с престъпление и закана с убийство. 

Налице е съществена юридическа разлика между заканата с престъпление и заканата с убийство. В първия случай авторът би могъл да се е заканил с всякакво престъпление различно от убийство (с побой, палеж, разгласяване на позорни обстоятелства и т.н), а във втория авторът на заканата с убийство изрича определени думи или извършва определени действия, чрез които обективира намерение за посегателство към живота на пострадалия или на някои от неговите ближни.  Разграничаването на двата вида закани е израз на  идеята на законодателя за приоритетна защита на правото на живот, поради което е изведен самостоятелен по-тежко наказуем състав на престъпление за закана с убийство, уреден в чл.144, ал.3 НК. Разликата между двете престъпления, освен в размера на предвидените наказания, се изразява най-вече в реда за реализиране на наказателната отговорност на извършителя. Когато се касае за закана с престъпление против личността или имота на заплашвания (или неговите близки), което не се е изразило в закана с убийство, престъплението е от частен характер (освен ако личността на извършителя не разкрива някои други специфики – заемана длъжност, извършено по определени подбуди или в условията на домашно насилие).  При този вид производства не участва прокурор, нито разследващи органи и не се провежда предварителна фаза на наказателното производство за събиране на доказателства. Пострадалият трябва със собствени усилия да събере необходимите доказателства и да повдигне и поддържа обвинение пред районния съд по местоизвършване на престъплението. За тази цел последния би могъл да упълномощи адвокат-повереник.  За делата от частен характер е предвидена възможност да бъдат прекратени в случай, че се постигне “помирение” между тъжителя (пострадалия) и подсъдимия.
По друг начин стоят нещата при закана  с убийство. Това престъпление е значително по-тежко наказуемо (лишаване от свобода до 6 години). Този вид прояви представляват престъпления от общ характер. С други думи за тяхното разкриване и наказване се използва целия наличен процесуален инструментариум предоставен на държавния апарат в лицето на разследващи органи и прокуратура във връзка с функциите им по разкриване на извършителите на престъпления и наказване на виновните лица. Веднъж започнало наказателно производство от общ характер не може да бъде спряно или прекратено, поради помиряване  на пострадалия с извършителя.  По тези дела се провежда предварителна досъдебна фаза за събиране на доказателства, чието начало най-често бива поставено, чрез сигнал до органите от пострадалото лице. Пострадалият от закана с убийство би могъл по собствена воля да упражнява процесуални права в досъдебната фаза в т.ч. да прави съответни доказателствени искания. В съдебната фаза, посредством своя адвокат-повереник,  може да се конституира като частен обвинител  (да поддържа обвинението наред с прокурора) и като граждански ищец да претендира определена сума пари за претърпените от него неимуществени вреди (това на практика се случва в отделно гражданско производство).

• Кой може да бъде извършител на това престъпление?

Извършител на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което има възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

• Кой може да бъде пострадал от закана с убийство?

Пострадал от заканата  е адресата към когото последната е била насочена. Престъплението може да бъде осъществено не само когато извършителят се е заканил да отнеме живота на адресата на заканата, но и когато се е заканил да убие негови ближни. Съгласно чл.93, т.10 НК “Ближни” са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

• Какво  представлява заканата с убийство и в какви различни форми би могла да бъде осъществена?

Заканата с убийство би могла да бъде осъществена, посредством словесни изрази или конклудентни (мълчаливи) действия.  Сам по себе си изразът “ще те убия” или “ще убия твой роднина Х” в контекста на обстоятелствата, при които  е изречен, би могъл да е достатъчен за реализиране на състав на престъпление от общ характер.   Посочване с ръка на знак, който символизира рязане на глава (прокарване на пръст покрай гръкляна), също би могъл и най-често реализира състав на престъпление от общ характер.
Насочването на пистолет към пострадалия също осъществява състав на престъплението “закана с убийство”. Съдебната практика възприема, че не е от значение дали пистолетът е бил зареден, дали е боен, газов, въздушен, играчка и т.н, важно е само дали последния би могъл обективно да възбуди основателен страх за живота на заплашения.

Заканата с убийство се счита за извършена когато адресата на заканата е възприел последната. За да е осъществено престъплението по чл.144 НК не е необходимо пострадалият да се уплашил, да е изпитал чувство на страх или да е останал с впечатление, че заканващият  се действително би могъл да реализира намеренията си. Законодателят е воден от идеята, че психиката на различните хора е устроена по различен начин, като последица от това подобни негативни изживявания намират различно отражение в психичните процеси на отделните индивиди. Поради което в закона е заложен обективния критерий “заканата да би могла да възбуди основателен страх”. Сиреч, за да е осъществено престъплението по чл.144, ал.3 НК не е необходимо пострадалият да се е уплашил, а самата закана да е от такова естество, че да е годна да предизвика основателен страх у адресата. При тази преценка се вземат предвид начинът на отправяне на заканата, обстановката, при която е отправена, психичното състояние на дееца.
Въпреки тези принципни положения, по делата за закана с убийство се назначава съответна психолого-психиатрична експертиза за установяване на това дали у пострадалия реално е създадено чувство на страх от осъществяване на заканата. Това се прави с няколко обслужващи процеса цели. На първо място се установяват обстоятелства, които макар и да нямат значение за съставомерността на престъплението, се преценяват на плоскостта на индивидуализация на наказанието спрямо конкретния извършител. От друга страна подобна експертиза е от изключително значение за доказване на размера на претърпените неимуществени вреди и последващо претендиране на справедливо обезщетяване в хода на гражданско производство.

Закана с убийство е умишлено престъпление, поради което прокуратурата следва да докаже, че деецът е съзнавал съдържанието на отправената от него заплаха и е целял тя да предизвика у заплашваното лице основателен страх от нейното осъществяване.

• Как се наказва заканата с убийство? 

Заканата с престъпление е наказуема с лишаване от свобода до 3 години.
Заканата с убийство е тежко умишлено престъпление и е наказуема с лишаване от свобода до 6 години.

• Обвинение и защита.

Тези дела са подсъдни на районен съд, а досъдебното производство се води от съответната районна прокуратура. Както поясних заканата с убийство е тежко умишлено престъпление и като такова изключва приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Според обстоятелствата на всеки конкретен казус защитата следва да се съсредоточи върху доказаността на обвинението. Ако все пак последното е доказано по несъмнени и категоричен начин следва де се акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства, чиято значимост или множественост може да обуслови замяна на наказанието лишаване от свобода с друго по-леко такова /това е възможно доколкото не е предвиден специален минимум на наказанието/.
адв. Кристиан Хаджиев и екипът му имат опит в  наказателни производства по чл.144, ал.3 НК, като са защитавали законните права и интереси както на лица, които са били (несправедливо) обвинени в закана с убийство, така и на пострадали от подобни деяния. В резултат на успешно изградена и реализирана  защитна стратегия,  кантората  се гордее с постигнати няколко оправдателни присъди в подобни производства. Кантората е имала казуси, при които заканата с убийство е била упражнена в условията на неизбежна отбрана, поради което деянието не е общественоопасно.